Интернет потенциал по принципа на Парето

Колко точно е голям българският интернет?

Ако притежавате, или управлявате малко или средно предприятие (МСП) в България, сигурно вече сте общували с различни консултанти, които са опитали да ви убедят в ползите от представянето на вашия бизнес в интернет. Най-малкото са се опитвали да ви предложат “създаване и управление” на уеб сайт, Facebook страница, или SEO,  с обещанието това да подобри видимо резултатите ви само за месеци.

В това наистина има смисъл – дигитализацията на бизнеса може видимо да подобри резултатите и приходите ви в дългосрочен план. Същевременно, консултантите имат ясна цел – да ви продадат услуги и да реализират приходи. Услуги, които най-вероятно не са ви необходими, но ще доведат до “видими” резултати, измерени спрямо техните key performance indicators (KPI). Предмет на друг пост е нелепият превод “ключови показатели за изпълнение” (КПИ).

Все пак, ако сте комуникирали с някоя по-читава агенция, най-вероятно са ви цитирали публични данни за потенциала на онлайн бизнеса. Според тях 1.1 милиона души в България са пазарували в интернет през 2016, а над 50% от домакинствата, или около 3.5 милиона души, вече има достъп до интернет (по данни на НСИ).

Тези данни, обаче, са далеч от изчерпателни. От тях не става ясно нито с какви доходи разполагат цитираните потребители, нито каква сума са похарчили онлайн. И дали “домакинството” въобще разполага с дебитна или кретина карта, която да използва за пазаруване. С две думи, остава си въпрос за милиони, до колко точно хора бихте достигнете ако решите да инвестирате сериозно в дигиталното присъствие на вашия бизнес.  Казано по друг начин, остава неясно

колко точно са платежоспособните българите в интернет?

На пазара има няколко компании (няма да ги рекламираме безплатно, но да се свържат с нас, ако искат да споменем името им тук), които предлагат детайлни данни за българското интернет пространство. Големите онлайн играчи, които разполагат с излишен финансов и времеви ресурс, използват техните данни и анализи, за да предвиждат потенциала на бизнеса си. И да измерват съответните KPI/КПИ.

За МСП сегмента, аз бих предложил доста по-прост метод за оценяване на реалния потенциал на дигиталния бизнес. Без да е прекалено научен, той ще ви предостави адекватна база, за да прецените до каква степен си струва да инвестирате във вашето интернет присъствие. А тъй като е напълно безплатен, се явява като добър заместител на скъпо и професионално поръчване, което може да си позволите на по-късен етап. Разбираемо е, ако разход от 100 лв. или повече, е неадекватно висок за развиващо се предприятие.

За да ви спестя това прахосничество, както и безсмислените усилия да анализирате данни, които са съмнително изчерпателни, предлагам доста по-елементарен начин да пресметнете потенциалното си интернет присъствие. С уточнението, че ако можете да си го позволят и сте достатъчно уверени в бизнеса си, е препоръчително да се обърнете към специализираните доставчици на данни, които ще ви помогнат да таргетирате бизнеса си много по-целенасочено.

Принципът на Парето (80/20)

Щом сте стигнали дотук, предполагам вече сте запознати с правилото 80/20. Ако не сте, прочетете статията в entrepreneur.bg, която го обяснява доста добре с конкретни примери.

Прилагайки Принципа на Парето към българската икономика, можем да направим някои заключения за дигиталния ни пазар.

Според “правилото за елитите”, се оказва че 20% от обществото произвежда 80% от БВП. С други думи, около 1.5 милиона българи произвеждат над 73 милиарда лева. Останалите 5.7 милиона души произвеждат общо 18 милиара лева.

На глава от населението, това означава, че около 1.5 милиона души добавят по 51 хиляди лева годишно към икономиката. Останалите 5.7 милиона произвеждат по 3 хиляди на човек. Или по 4 250 на месец, срещу 250 на месец. (Това не са заплати, а БВП на глава от населението!)Преди да намигнете скептично и отхвърлите това заключение, помислете за големите групи “зависими” в българското общество – пенсионери, деца, безработни, малцинства – и помислете дали изчислението по-горе не започва да придобива смисъл.

Следователно, спокойно можем да кажем, че 1.5 милиона българи живеят със стандарта на средния италианиец, естонец или поляк. Това са вашите потенциални клиенти! Те се нуждаят от високо качество, разполагат със значителен финансов ресурс и може би най-важното – ценят времето си. Ако вашият бизнес може да им предложи незабравимо преживяване, или дори просто да улесни ежедневието им, тези хора ще се възползват от услугите ви.

Останалите, за съжлание, просто не разполагат с достатъчен ресурс, за да бъдат таргетирани с висококачествени продукти.

Вашият бизнес има цел

Тук трябва да уточним, че тези 1.5 милиона българи са крайно разнородна група. Простата ни сметка има за цел единствено да покаже тавана на дигиталния пазар в страната ни. Не бихме сгрешили, ако заключим, че тези хора притежават собствен автомобил, смартфон, личен лаптоп. Че вечерят навън и имат или изплащат собствено жилище. Или че живеят предимно в София и другите 5-10 големи градове. И е сигурно, че това са хората, които проявяват интерес към висококачествени и ексклузивни продукти, които се предлагат в интернет.

Но би било крайно несериозно да твърдим, че който и да е бизнес би могъл да таргетира 100% от тях. Дори доставчиците на основни дигитални услуги, като интернет достъп, мобилна телефония, банкови услуги, се целят в 25-30% пазарен дял. Заради конкуренцията. Тези хора, освен всичко друго, обичат да имат и право на избор, а това не е за подценяване!

От вашия бизнес зависи, каква точно част от пазара ще таргетирате. Но се наявам, че на базата на простите сметки по-горе, бихте могли да определите сами, на колко точно души се равнява вашата амбиция за 1-2 или 5% пазарно покритие. И дали това е постижимо с настоящия ви бизнес модел, или наистина си струва да погледнете по-сериозно към дигиталните услуги.

Ние сме тук, за да ви помогнем да прецените!

Коментари

коментара