7 причини ЕК да повери ресора “Дигитална икономика” на България

“Дигитална икономика и общество” – това е новият ресор на България в Европейската комисия (ЕК). Мария Габриел получи поста, на който по план ще остане до 2019 г. Изборът й като че ли беше предопределен и премина сравнително тихо, с минималнен страничен шум около компетенциите й по английски език. Причината най-вероятно е, че очакванията и към ресора, и към комисаря, са сравнително занижени. А и времевият хоризонт е недостатъчен, за постигане на някакви неочаквани резултати.

Въпреки това, още в първите дни на мандата, българското общество показа, че не е наясно за какво точно ще отговаря България в ЕК. Лутането между термините цифровизация и дигитализация, се прехвърли и върху позицията на г-жа Габриел. Самата тя като че ли ги използва като взаимнозаменяеми в първите си участия след назначението. Същевременно, в изказванията й се прокрадна темата за евтините телефонни разговори в ЕС. А те, въпреки че демонстрират ползите от цифровизацията, далеч не са във фокуса на съвременната дигитализация. Това предизвиква догадки, че в случая постът е по-важен от самия ресор.

Но защо именно “Дигитална икономика и общество” попадна в ръцете на България? Предлагаме ви 7 причини, които обясняват това решение:

  1. Ресорът “Дигитална икономика” е подчинен на вице-президента по “Дигитален единен пазар”, естонеца Андрус Ансип.

    Както знаем, Естония е един от пионерите на дигиталната трансформация в Европа. Балтийската държава умело се възползва  от съвременните технологии и това доведе до завидния й прогрес през последните 30 години. Каквито и политики за дигитална икономика да предлага г-жа Габриел, те трябва да са съгласувани с г-н Ансип. А това гарантира доста сериозен филтър за неподходящи инициативи.

  2. Дигиталната икономика и дигиталното общество, като цяло, в момента са във възход.

    С или без намесата и подкрепата на ЕК, растежът на дигиталната икономика през следващите години е подсигурен. А светът се развива толкова бързо, че бюрократичните държавни и над-национални институции рядко успяват да са в крак с времето. Конкуренцията между играчите на дигиталния пазар, най-вероятно ще открие решение за огромна част от наличните проблеми, много преди съответният еврокомисар въобще да разбере за съществуването им.

  3. Програмните приоритети за мандата вече са заложени и трябва единствено да се администрират.

    Това е видно от отговоростите, изброени на страницата на г-жа Габриел на сайта на ЕК. Очевидно ролята й през следващите 2 години ще бъде основно да асистира вице-президента Ансип и промотира дигитализацията на Европа.

  4. Дигитализацията е една от малкото сфери, в които България все още не се е изложила грандиозно.

    Да си го кажем в прав текст, страната ни все още е изтърсачето на Европа. Малката кривогледа и сополива сестричка, от която се срамувате, но не можете да прокудите. И тя трябва да участва в игрите, но понеже не става за нищо, обикновено я пращате зад вратата да гони топката. Или да ви пази дрехите, докато се къпете в езерото. Вече няма политически самоубиец, който да повери на България европейски финанси, икономика, сигурност, иновации, земеделие, конкурентоспособност, транспорт или човешки права, защото е очевидно, че не разполага с потенциал, камо ли ресурс в тези сфери.

  5. Изпраща се сигнал към другите членки, че дори и България може да бъде полезно за развитието на клуба.

    Затова назначават България да пази дрехите – хем е донякъде отговорно, хем не може да се удави, или да изцапа някой вътре в езерото. Най-много да се заплете в някоя ограда, но все ще успеят да я измъкнат ако се стигне дотам.

  6. Позволява на България да вземе участие в дигиталната трансформация на ЕС.

    С други думи, много красноречиво се подсказва на страната ни какво бъдеще я очаква и къде има забележим потенциал за развитие. Поверява й се сфера, в която все още не е изостанала прекалено от останалите страни-членки. Ако, обаче, не схване правилно този намек, България рискува да се превърне в шута на Европа, който занапред ще отговаря единствено за забавлението на останалите в клуба.

  7. Поражда интерес сред българските граждани към дигитална икономика.

    И изпраща положителен сигнал към армията на работещите в ИТ аутсорсинга, че страната ни все още е в играта, поне в този сектор. Дори и самата тази публичност е полезна за дигиталната трансформация на България. Повече хора се запознават с положителните резултати от внедряването на нови технологии в бизнеса и ежедневието ни. Насочва вниманието към дигиталните бизнес модели. Отразява се на пазара на труда. Да се надяваме, че това ще доведе и до ускорено дигитализиране на бизнеса и като следствие – по-добри резултати за икономиката на страната.

дигитална_икономика_google_trends
Интерес към думата “дигитализация”, според Google Trends. Пиковете са през окт 2016, когато Кристалина Георгиева напусна ЕК, през април 2017, когато Мария Габриел беше номинирана и през юни, след назначаването й в ЕК.

Изглежда че Мария Габриел е получила сравнително лека задача. Не е най-престижната, но същевременно не предполага големи издънки за страната ни в близките две години. Същевременно, България получава ясна насока какви приоритети трябва да следва в бъдеще. От ключово значение е обществото ни като цяло да се заеме с развитието на дигиталния си потенциал. За щастие, дигиталното развитие зависи повече от предприемчиви и иновативни граждани, отколкото от политици и бюрократи. Всички заедно имаме реален шанс да допринесем за прогреса на обществото ни.

А това е само една от ползите, от които ще се възползва вашият бизнес ако се трансформира дигитално.

Коментари

коментара